Нашата история (разказана от Мила)
Повторно "запознанство"
Май 2014С Дани се познаваме още от основното ни училище, където често се събирахме да играем след часовете. Тогава нямаше нищо между нас, единствено приятелство. Но истинското ни запознанство беше в десети клас, когато нашата приятелка (а сега и кума) Траяна съвсем случайно ни извика да отидем тримата до училище. (Здравей, Купидон!) И така, с течение на времето се завързаха разговори между двама ни, писахме си от сутрин до късно вечер, споделяхме си, смяхме се и оформяхме това, което сега можем да наречем нашия живот.
Нашата първа среща
Юни 2014Първата ни среща беше дъждовна. Аз бях решила да си накъдря косата (не беше добра идея), а Дани... Дани си беше Дани - чаровен, забавен и грижовен. Излязохме, смяхме се, говорихме си, бягахме под дъжда, хванати за ръка, а Дани, като истински джентълмен, ми даваше якето си, за да не се мокря. Е, в крайна сметка нямаше голям ефект, но желанието е важно, нали?
Когато падна на коляно
14 февруари 2021Спомням си ръцете на сестра ми, сложени на очите ми, за да не гледам, водейки ме към хола, където ме очакваха много свещи, съпроводени от нашата песен. Спомням си момента, в който осъзнах какво се случва. Спомням си приятелите ни и Дани, всички с гръб към мен. Последователно започнаха да се обръщат, като на тениските им се четяха една по една думите "Ще", "се", "омъжиш", "ли", "за мен", като последното беше написано на тениската на Дани, а той беше в средата, вече паднал на коляно. "Е, питай я, де" се чуваше отстрани. Той задава въпроса, аз кимам и казвам "да!". Следват прегръдки и "на коя ръка се слага пръстена?!" от наша страна. Сложих го на грешната, но както и да е, това не е от значение, вече е на правилната.
Подписването ни
22 февруари 2022Всъщност с Дани вече сме женени, за тези, които не знаят. Беше много внезапно решение. Датата ни се стори добра (а и е лесна за помнене) и макар и на шега първоначално, в последния момент си казахме "добре, защо не". На подписването бяхме с най-близките ни хора (поне тези, които можеха да дойдат). Станислав и Траяна ни бяха свидетели (а сега са нашите кумове), бяха дошли и родителите ни, както и бабите и дядовците ни. Не бяхме с костюм и бяла рокля, Дани беше с риза и панталон, аз имах една черна рокля на цветя, а кумът ни дойде директно с тениска, така че да, определено беше неофициално. Запечатахме спомените, поплакахме си малко, след което се насладихме на един хубав обяд заедно в един ресторант. Останалото е история...
